Захранване, водено от бебето - един човек, две мнения
Спомням си много ясно ужаса, който ме изпълваше, когато С. беше бебе и наближаваше време за захранването. Дотогава беше изцяло на кърма и животът беше песен, но захранването ми се струваше като цяла наука. Проблемът до голяма степен идваше от това, че в Германия схемите са едни, в България други, в Интернет трети, четвърти, пети. Има моди, има нови изследвания, има милиони различни мнения и ако човек се задълбава като мен, може сериозно да се стресира и обърка.
За мен две неща бяха ясни – ще захраня на навършени 6 месеца и ще готвя аз. Обичам да готвя, държа на здравословното хранене и бях по цял ден вкъщи с нея, тоест не намирах извинение за себе си просто да и купя бурканче готово пюре и да и го връча. След много четене реших и че пюретата, а не захранването, водено от бебето, са моят избор. Страх ме беше от задавяне, а и с пюре по-бързо може да се замести хранене – не бързах с това много, но често слушах коментари, че кърмата вече не стигала на бебето и въпреки че знаех, че реално не е така, вътрешно имах някакво притеснение, в крайна сметка да знаеш, че храненето на детето ти изцяло зависи от теб и това дали произведаш достатъчно количество кърма си е стрес фактор.
И така точно в деня, в който С. навърши 6 месеца, и връчих първото домашно пюре от морков, типично по немски. Доста беше отвратена. След 5 дни го смесих с картоф (пак доста по немски) и се запече. Оправихме положението, но аз вече се съмнявах в цялата тази работа със захранването и ми се искаше да си минем пак само на кърма. Обаче в тези 2-3 седмици С. проявяваше нарастващ интерес към храната затова въведох разни зеленчуци като пащърнак, тиква, тиквичка, сладък картоф и броколи, а към края на месеца дори и първото месо (пак по немски). С. хапваше страхотно и само след месец едно хранене беше заместено и тя чакаше с нетърпение обяда.
От там и аз се успокоих и започнах вече да си захранвам повече по усет, отколкото по схема. Въведох най-различни зеленчуци, 2-3 вида месо и риба, продължих с каша за вечеря. Бях решила да не храня по метода ЗВБ, но да и давам снакове по него. На 7 месеца и дадох банан в ръката и имам видео как с интерес и желание го изяжда целия. Скоро след това и дадох оризови вафли, бебешки зрънчо от просо, солети от спелта, парченца краставичка. Но основните хранения си останаха пюре. Пробвах да и дам картофите намачкани вместо пюрирани или дори на парченца, но тя упорито си искаше пюрета. До годината имах заместени обяд, следобедна закуска и вечеря. С. наддаваше страхотно, развиваше се супер, започна да проговаря рано, въпреки че уж бебета, захранвани с пюрета по-бавно проговаряли, и така всички бяхме доволни и щастливи, а аз убедена, че захранването с пюрета е правилният начин.
Година и половина по-късно седнах с едно пюре от морков пред М. И тя беше отвратена, но аз си знаех, че това ще мине. Само че тя остана по-дълго време отвратена и след месец не ядеше 150-170 грама като сестра си едно време, а 40-50. Нищо, децата не са еднакви и аз продължих упорито. Само че М. беше на друго мнение и реши, че каша няма даже да близне, сладките пюрета като ябълка и круша са под всякаква критика, а зеленчуковите са предимно за мазане по косата, отколкото за ядене. Въоръжих се с търпение и реших да направя немислимото – да купя готово пюре от магазина. Някои деца ги предпочитали, каза всезнаещият Интернет. Някои, но не и това. След като и с тях ударих на камък вече започнах малко да се отчайвам.
И така малко преди да навърши 9 месеца в един прекрасен слънчев ден изнервена до краен предел от поредното размазано пюре аз махнах ядосано купичката и с доста яд и отчаяние буквално хвърлих на масата пред М. парченца сварен картоф, останал от вечеря. За мое най-голямо учудване тя протегна ръчички веднага, намушка ги едно след друго в устата си и изяде всичко. Донесох още и след по-малко от 10 минути за първи път можех да кажа, че М. е изяла една цяла порция на обяд и то без сълзи в очите ми, без летящи като самолети лъжици и залъгване.
На следващия ден и сложих броколи – и тях изяде. Сварена паста от червена леща – и нея. Последваха ориз, авокадо, сварен жълтък, сладък картоф, парченца сьомга – М. изяждаше почти всичко, видимо беше въодушевена като я слагах на столчето и за обяд и пробваше всичко, което сложа пред нея. Месеци по-късно педиатърката ми ме погледна учудено като и обяснявах, че М. отказа всякакви пюрета – разбира се, нали гледа голямата си сестра и иска да подражава на нея! Не знам дали това е причината или дали е единствената, но би могло да обясни доста от хранителните и навици и предпочитания като цяло. В тези първи месеци се задави няколко пъти, като се справи сама и само 2 пъти се наложи да я вадя от столчето и наведа напред, за да помогна. На около 10 месеца вече започнах да експериментирам повече с храната на децата и най-вече да готвя неща, които стават не само за бебета, но и за тодлър, за да си спестя двойното готвене. И така на малко над годинка в момента М. яде почти всичко, но не обича морков и се мръщи на сладък картоф, пада си по соленото повече от по сладкото и най-любимите и храни са ориз с кокосово мляко, авокадо, сьомга, варени яйца, равиоли и царевица.
Как ще захраня трето дете? Не знам. И с двата метода имам положителен опит и не мога да кажа кой е по-добър от другия. И двата си имат положителни и отрицателни качества – докато пюретата изискват повече работа от един сварен картоф и едно нарязано авокадо, то след ЗВБ има страшно повече чистене (като кажа много, имам предвид много - съпругът ми е толкова шокиран, че иска ако имаме трето дете да го храним пак с пюрета), по-бавно се замества хранене, по-трудно се преценя колко е изяло детето и какви и колко хранителни вещества си е набавило. Някои изследвания показват, че деца, захранвани по ЗВБ, по-често имат недостатък на желязо и витамин Б12 например, както и като цяло приемат по-малко калории. Но пък други изследвания показват, че при деца, захранени по метода ЗВБ, рискът от затлъстяване е по-малък. Всички изследвания по темата обаче са ограничени и не могат да пледират за репрезентативност, така че заключенията им могат да служат за ориентир и размисъл, но не и като твърди факти. Казват, че храненето по метода ЗВБ развива по-бързо фината моторика – е, С. по-рано успяваше да хване малки предмети между палец и показалец, въпреки че яде пюрета. По принцип ЗВБ изисква повече дъвкане от страна на бебето, така се тренират важни мускули и движения за проговарянето. Но С. проговори рано дори и без това. Тоест не е задължително да си “повредите” или “забавите” детето ако не захранвате по метода ЗВБ. От друга гледна точка със ЗВБ си спестих двойно готвене на пюре и храна за тодлър. Към 10.5-11-ия месец вече можех да готвя за цялото семейство като отделям порции с по-малко подправки и без сол за двете деца. Това изключително много спестява време и усилия. И като цяло сякаш втората ми дъщеря, захранвана по ЗВБ, е много по-склонна да експериментира и е по-отворена към нови храни и консистенции от първата. Но може да е и от характера.
Изводът от цялата история за мен – захранването наистина би трябвало да е водено от бебето, но едно бебе води към парченца храна, друго към пюрета. И като цяло всички схеми и съвети са полезни като референция, но в крайна сметка като всяко друго нещо, свързано с бебета и деца, захранването е строго индивидуално. И лесно и дори забавно, ако човек вместо да планира просто се пусне по течението и остави бебето да води.