Алергените, глутенът и цялата истерия около захранването
Ягодите - на 6 месеца? Или след 2 годинки?
Преди около 2-3 седмици ми писа една загрижена майка, която беше разгледала профила ми в Инстаграм до първите постове, беше чела статията за захранването и беше нещо средно между възмутена и притеснена, че “пропагандирам” ранно захранване със “силни и опасни алергени” като цели яйца и риба, както и сподели, че счита за прекалено храни като мисо, аншоа или разни “японски измислици” да се дават на деца. Въпреки че няма да крия – крайно ме дразни, когато някой ми напише или каже нещо такова, разговорът протече цивилизовано и просто се съгласихме, че решението е да се блокираме, за да продължим безметежното си съществуване.
Този разговор обаче потвърди наблюденията ми, че в България храненето на голяма част от децата е сравнително консервативно. Много от майките, с които говоря или виждам в Интернет, могат да се разделят на две групи – тези, които с гордост разказват как на 10 месеца бебето им вече ръфа луканка, и тези, които съвестно избягват всички по-големи алергени докато примерно не дойде моментът за МРП ваксината около първия рожден ден и чуят от някъде мита, че преди нея е добре в храненето на детето да е въведен белтък. Естествено далеч не всички майки са така и не искам да поставям всички под общ знаменател, но тези две групи се открояват и явно майката, с която комуникирах, беше от втората група.
Тук е моментът да подчертая за пореден път, че аз не съм медицинско лице или диетолог. Не искам да ви кажа как да храните децата си, искам само да ви покажа как аз храня моите. Изобщо не смятам, че аз ги храня най-правилно, защото още по-малко смятам, че има нещо такова като “най-правилен” начин.
Да се поогледаме за малко как се захранва и храни по света и у нас.
(С уточнение - говорим за захранване на бебета, които не спадат към рисковите групи за алергии и хранителни непоносимости.)
Знаете ли например, че в Япония, държавата, известна с дълголетието на народа си, държава, която е сред тези с най-малък процент на затлъстяване на нацията си и особено на децата си, както и сред водещите по детско здраве, децата се захранват първо с okayu – вид оризова каша. До тук нищо страшно. Скоро след това към нея се въвеждат пюрирани зеленчуци, тофу, бели рибки аншоа shirasu, плодове. Съвсем малко след това се въвеждат и водораслите и както писах в статията за мисото дори им се дава тази “японска измислица” мисо под формата на супа.
В Индия пък също често се започва с оризова каша и 1-2 седмици след нея се въвеждат и бебешки дал или каша с леща. В khichdi, което наистина е горе-долу втората храна след чистия ориз, например, се пасира ориз с жълта леща и се овкусява с куркума. Да, куркума за бебе, оказва се, че целият индийски народ успява да просъществува, въпреки че малките бебета се хранят с храни със силни и ароматни подправки.
В Мексико родителите са още по-крайни - често поръсват първите храни на децата си с малки количества люто чили и сок от лайм. Нищо им няма на мексиканските деца между другото, и от люто явно не се умира.
А на Малдивите родителите са особено радикални – традиционна първа храна при захранването е каша от пшеница и риба. Глутен! И “силния и опасен алерген” риба! Но и там бебетата и децата някак си успяват да порастнат въпреки “безрасъдното” захранване от родителите си...
Много далеч отидох, някой ще каже, че тези народи имат различен микробиом... И въпреки че всяко тукашно бебе получава не особено местните и по тази логика “непознати” за микробиома му храни като банани, манго и авокадо например, защо пък да не се огледаме по-наблизо в Европа. В Германия захранването се започва с морков, последван от картоф и директно следва месо. Също при въвеждане на зърнени култури често първият избор е Grießbrei – каша с високоглутеновия пшеничен грис.
В Швеция, още една страна, която се нарежда между най-здравите нации, официално се насърчава ранното въвеждане на риба, яйца, меса, тофу и ядки, като се подчертава, че разбиранията, че това може да води до алергия отдавна са отхвърлени и дори напротив – ранното въвеждане може да помогне да се избегне такава. Глутен се препоръчва не по-късно от 6 месеца.
За захранването във Франция има много информация и изписани книги, като изключително забавни и леки за четене са тези на авторката Карън Льо Бийон. За французите приоритет е разнообразието - започват с въвеждане на много зеленчуци, като още в яслите и детските градини на децата се сервира тристепенно меню, на което дори и възрастен би завидял. Френските деца ядат синьо сирене и охлюви заедно с родителите си, защото след първите няколко месеца на захранването храната спира да се дели на детска и такава за възрастни. Насърчава се изграждането на вкуса на децата с богато разнообразие от аромати, вкусове и текстури в ястията.
И за да не става прекалено дълго, нека за финал да погледнем и България. Официалните препоръки за хранене можете да намерите тук. Месото и рибата се препоръчват след 6-тия месец, за яйцето не е съвсем ясно, защото поне до 10-тия месец се говори за жълтък, но не и за цяло яйце. Конкретна информация за цялото яйце не е дадена. Но като цяло освен, че глутенът не се препоръчва преди 6-месечна възраст (за разлика от доста други схеми, които го разрешават от навършени 4 месеца), до голяма степен тази схема се припокрива с повечето схеми, както и с официалните препоръки на СЗО. Малко различно е положението, когато погледнем неофициалните източници. Потърсих в Гугъл “захранване бебе” и ми излязоха завидните 462 000 резултата. Естествено нямам време да ги разгледам всички, така че се спрях на първите 3, които вероятно получават и най-много трафик. Два от тях до голяма степен се припокриваха с официалните препоръки. Третият, който е и сравнително нов - от 2017-та година, обаче ме впечатли най-много. Според него рибата се дава не по-рано от навършени 10 месеца, глутенът не по-рано от 9 месеца, доматите след годинката. Цели яйца чак след годинка и половина, а за мъхестите плодове като ягоди и малини се чака даже след навършени 2 години. След това се поразрових още и намерих изключително много подобни статии, както и някои дори по-консервативни, и ми стана ясно защо майката, която ми писа, е реагирала така и защо най-горещият въпрос в няколкото Фейсбук групи за майки, към които съм се присъединила, е “от кога мога да дам на бебето си попара”, а всякакви по-интересни храни се изключват директно от менюто на детето преди изобщо да им се даде шанс.
Взривоопасна комбинация от “силни и опасни алергени” и “японски измислици” - сьомга, маринована с мисо, и ориз с кокосово мляко, поръсени с фурикаке
И какво в крайна сметка искам да кажа с всичко това?
Не, не искам да ви кажа да вадите лютото чили и водораслите и да забъркате набързо каша. Просто, че начини на захранване има МНОГО! Толкова страни, толкова различни първи храни и хранене на децата като цяло. Няма прав и крив, има само варианти, между които всеки може да избира. Естествено, че може да се спори коя схема е по-здравословна от друга и естествено, че ще се намерят диетолози и нутриционисти, които ще им намерят хиляда кусура. Но и самите въпросни диетолози и нутриционости си менят мнението през няколко години, защото тази сфера се развива бързо и непрекъснато научаваме нови неща. С което не казвам, че не са прави и че не трябва да се информираме - напротив! Но явно границата между правилно и грешно е доста размита и неясна. Според официалните препоръки на Световната здравна организация горе-долу всички изброени тук начини на захранване влизат грубо в предвидените времеви прозорци и храни. Не искам да омаловажа значението на захранването – то създава предпоставка за здравето на детето за години напред. Но не, няма да сте виновни за ракa на простатата му на 50-годишна възраст ако не го захраните “идеално” (както този блог тук проповядва), най-малкото, защото както казах дори учените не знаят що е то “идеално захранване”. Дали ще започнете с плод или зеленчук или каша в крайна сметка е все едно, стига менюто от там нататък да е разнообразно. Дали ще въведете риба на 6 или на 12 месеца пак е все едно, но няма да си повредите детето ако е по-рано. Спокойно може да чакате до 5 години ако искате, за да въведете ягоди и малини. Но също така спокойно можете да ги дадете и на 6 месеца. Често разковничето е и в количеството - децата ми не ядат мисо, фурикаке и подобни всеки ден, както и не им сервирам по една купа от тях. Дори аз, като уж смел човек що се отнася за храненето, не бих дала мисо или фурикаке на дете под годинка, както вече съм споменавала в съответните публикации. А при захранването има някакви елементарни неща за спазване като избягване на захар, сол, преработени храни, замърсени с антибиотици, хормони и пестициди меса, плодове и зеленчуци (доколкото изобщо това е възможно в днешно време), както и спазване на минималната и максималната възраст за започване на захранването, но от там нататък си е ваша работа (и евентуално на педиатъра ви) как ще си захраните детето и в последствие как и с какво ще го храните. И не позволявайте на никоя всезнаеща майка в Интернет да ви каже обратното!