Как пестя време в кухнята
Много хора се чудят как готвя толкова много и толкова често, особено предвид че имам 2 деца. Това, което се вижда в Инстаграм, всъщност е малка част от готвенето ми – не са документирани вечерите, експериментите ми, които не са чак толкова успешни, повтарящи се рецепти или пък нещата, които просто ме домързява да снимам. По тази тема писах преди доста време в стори в Инстаграм – на първо място в момента все още съм в майчинство и това ми дава възможност и най-вече време да се застоявам в кухнята. Втората голяма причина е, че готвенето за мен специално е хоби, начин да се отпусна, нещо, което ми е много приятно и докато друг човек би избрал да прекара единствения си свободен час през деня, правейки нещо друго, то аз вероятно ще избера да готвя. Съвкупността от двете води до високата ми активност в кухнята, но по никакъв начин не мисля, че тя е задължителна или изобщо възможна за всеки.
Обикновено имам поне 2-3 литра замразени бульони във фризера - зеленчуков, както и костен
И въпреки това не мога да кажа, че прекарвам безумно много време в кухнята. Има няколко неща, които ми помагат да спестя време и да сервирам домашна храна наистина често, без чак особено големи усилия. Когато се върна на работа, тези неща ще имат още по-голяма тежест, защото тогава и аз няма да имам времето, което имам сега. И точно тях искам да споделя тук. Не мисля, че са нещо ново, но пък може някой да успее да си открадне идея или пък да се вдъхнови и да изгради нов навик.
Правя меню за седмицата. Специално за децата винаги, понякога и за нас, но ние често ядем отделно, особено обеди и закуски, или пък вечер след като си легнат сядаме да вечеряме спокойно само двамата (често с техните остатъци). Планирам винаги обедите и вечерите за децата (само едното ходи на градина, тоест трябва да планирам и обеди поне за едно дете) и от това има няколко ползи:
На първо място така по-добре изграждам балансирано меню. Когато карам фрийстайл, често се случва да ядат два поредни дни риба или две поредни хранения паста, защото просто не съм осмислила менюто. Когато планирам, разпръсвам “задължителните” храни – техни любими, или такива, на които аз държа, защото са здравословни, и запълням останалите дупки с нещо подходящо.
Второ, така много по-лесно може да се планира как да се употреби добре храната. Например, който ме следва малко по-дълго, сигурно е видял, че винаги правя с остатъци от ризото оризови топки “аранчини”. Правя например сьомга с гарнитура ориз с тиквички и планирам остатъка от ориза с тиквички да сервирам с копър и кисело мляко на следващия ден. Останалите кюфтенцата с доматен сос и паста на обед, са кюфтенца с доматен сос и картофи на вечеря на другия ден. И така нататък. Така успявам да планирам 2 хранения с едно готвене.
Планирането също помага за пазаруването. Знаейки какво искам да сготвя, знам какво ми трябва и съответно мога да ида 1 или максимум 2 пъти да пазарувам през седмицата и да купя всичко. Така спестявам време за пазаруване, както и спестявам излишни покупки, защото ходенето по-често поне при мен винаги е свързано с такива.
Второто нещо, което ми помага, е готвенето на по-големи порции наведнъж и замразяване на част от храната. За момента го правя с храни, които отнемат доста време за приготвяне, но не са основни като например доматени сосове за паста или за пица, които често се варят по 30-40 минути - време, което ми се струва адски много на фона на 10 минути варене на паста или 10 минути печене на пица. Замразявам и тесто за пица, за да не ми се налага да чакам да втаса всеки път. Винаги, когато готвя веган болонезе, правя двойна порция, която разделям на отделни по-малки порции и замразявам. Задължително замразявам бульони, защото не ми се варят всеки път зеленчуци за бульон 1 час, само, за да продължа след това още толкова с реалното ястие. А какво остава за костните бульони, които се варят по 12-18 часа… Аз лично имам малко място във фризера, така че съм се ограничила до доматените сосове, бульоните и тесто за пица (заедно със стандартните замразени зеленчуци и плодове). Макар и да са само няколко неща, за момента ми стигат и ми пестят доста време. При замразяването почти не се губят хранителни вещества, а поне при гореизброените храни не усещам загуба на вкусови качества (употребявам до 2 месеца, макар че повечето неща издържат по-дълго). Принципно могат да се замразяват много повече храни - яхнии, кърита, супи, солени мъфини, дори някои сладкиши, но не съм пробвала и не знам дали и при тях е толкова сполучливо. Също съм виждала из Инстаграм, че много хора си приготвят торбички или кутии с всичко необходимо за определено ястие и замразяват - например измити, почистени и нарязани зеленчуци, които след това просто се хвърлят в тигана с малко зехтин и например пилешко месо. Или мариновано пиле, замразено директно с маринатата си. Изглежда ми ефективно, но още не съм пробвала. За идеи вижте например #freezerstash
Имам няколко “бързи” рецепти или ястия, към които се обръщам често, за да пестя време. Писала съм и преди, че ако едно от храненията за деня е изисквало по-дълго готвене, то с второто задължително си го спестявам. Омлетите, бърканите и пържените яйца например отнемат само 5 минути. Тук има още няколко бързи идеи до 20 минути. Естествено ако имате замразени сосове, няма нищо по-бързо от това да ги размразите от предната вечер в хладилник и да ги добавите към паста, която реално се вари сама и изисква не повече от 15 минути пасивно готвене.
Добра организация на времето. Това всъщност е свързано и с всички останали точки. Добрата организация спестява реално половината необходимо време. Особено, когато се отнася за пасивно готвене като нещо, което къкри доста време без надзор, го планирам така, че да не ми отнема от деня. Когато вечер децата си легнат и ние си пуснем някой сериал, оставям някой бульон или доматен сос да се свари. Така не се чувствам, че ми е отнело време или готвенето ми е отнело нещо от деня. Костни бульони оставям да къкрят нощем докато спим. Горе-долу знам плановете ни за седмицата и планирам готвенето според тях – например лятото сме навън цял следобед и се прибираме в последния момент за вечеря, така че или планирам нещо бързо като яйца, или готвя рано сутринта или докато малката спи следобед, за да е готово. Зимата пък се стъмва още в 15:30 и обикновено сме си вкъщи, затова обедите са бързи, а повече време отдавам на вечерите. Разни трудоемки рецепти, които изискват много работа и внимание, правя уикендите, когато съпругът ми може да обърне внимание на децата, за да мога да си готвя спокойно. И най-вече ако знам, че седмицата ще е супер напрегната, децата са болни, аз съм болна или нещо подобно, просто планирам каква готова сготвена храна да купя или къде да отидем да ядем навън, за да не готвя аз изобщо.
Кухненски помощници. Имаме изключително ограничено място в кухнята и нямам много уреди, но без два не мога да живея. Единият е една малка машинка за рязане на лук, която купих преди много години от немския Lidl за 10 евро. Реже лук, моркови и други на много ситно и ми спестява страшно много време, а и нерви и сълзи. Второто нещо е блендерът, с който всъщност вече почти не правя смутита, но за сметка на това бъркам за секунди смеси за мъфини, правя крем супи, сосове, сладкиши и т.н. С пасатор поне при мен става много по-бавно, а понякога и е невъзможно. Естествено има още много уреди, които помагат, както и комбинирани такива, които могат всичко изброено, че и повече. Специално аз много се замислям за slow cooker, в който просто да сложа сутрин продукти и цял ден да си готви вместо мен един ден, когато тръгна на работа, но ме спира фактът, че злоядите ми деца не харесват никакви типични “манджи” – да се разбира яхнии и други ястия със сос, и не искам да купувам уред, който ще стои неизползван. Като цяло има страхотни уреди, които не са задължително винаги скъпи, но много улесняват живота и пестят време.
Това са няколкото малки неща, които ми помагат, особено през последните 4 години, откакто станах майка. Признавам си, че преди децата никога не съм планирала менюта, не съм замразявала храни и т.н., въпреки че работех и пак държах на домашната храна. По-често се случваше просто да се върна в 19:30 от работа, да започна да готвя нещо и да седнем да вечеряме чак към 21:00, което всъщност не е идеално. Както и доста неблагоразумно си разпределях времето. Но неволята ме научи, че има и друг начин и както казах, въпреки, че реално обичам да готвя, всъщност не се натоварвам чак толкова с готвене, колкото може би изглежда. И най-вече и аз съм много любопитна да видя колко ще се справям с готвенето, когато тръгна отново на работа, макар и с тези навици и помощници в кухнята. Естествено ще ви държа в течение :)