Пътуване с деца - възможно ли е и има ли смисъл да си го причиним

Когато планирахме деца, винаги се чудехме как ще пътуваме с тях. Като се замисля никога не сме се чудели дали ще пътуваме с тях, а наистина само как, колко и къде. Най-малкото живеем между 2 държави и пътуванията ни са просто неизбежни. Като се роди първото пробвахме и се оказа, че да, изисква се сравнително добра организация, особено ако дестинацията е по-далечна, но не е невъзможно, а и дори не е чак толкова трудно. С второто обаче нещата се усложниха и се изисква по-детайлно и внимателно планиране. Но фактите са – откакто имаме деца никога не сме пътували без тях, винаги сме си изкарвали страхотно и децата никога не са ни били пречка. Противно на очакванията на много от близките ни, пътуванията ни не са мъчителни нито за нас, нито за децата ни, ние не се притесняваме особено много, дори когато примерно летя сама с двете деца, и не мисля, че това, което правим, е нещо особено, неочаквано или рядко. Няма да лъжа - говорим за пътуване, не за почивка, защото с деца никога не е почивка, дори ако сте само на плажа, напрегнато е, понякога стресиращо и се изискват здрави нерви. Но е и много забавно. Познавам, а и виждам в Инстаграм й Фейсбук, все повече хора, които пътуват много и надалеч с децата си, но все още имам и много познати, които реагират малко с недоумение и ни мислят за леко луди.

И какво в крайна сметка научих след множество пътувания, 26 полета с поне едно дете и няколко прехода с кола, най-дългият от които 11 часа? Никога няма как да сме напълно подготвени за всичко и това е окей. Но винаги можем да си прекараме страхотно!

Колко лесно ще е пътуването изключително много зависи от детето/децата и от родителите. Аз например съм прекалено организиран човек за някои неща, опитвам се да предвидя и непредвидимото и да съм подготвена за него и се стресирам излишно. Това се отразява на количеството ми багаж, както и на подхода ми като цяло. Децата ни пък от друга страна са страхотни що се отнася до летене, свикване с нови места и търпение, но пък едното е злоядо, другото много претенциозно що се отнася до спане. И двете не са от децата, които заспиват навсякъде, когато са уморени - напротив, ще откарат часове докато не изхабят и последната капка енергия, която имат, преди да се предадат. Налага ни се да се съобразяваме с тези техни нужди и особености, което рефлектира и върху начина, по който планираме пътуванията си.

А какъв е той? С времето се очертаха няколко важни точки, на които винаги обръщаме внимание. Споделям ги предимно като занимателно четиво, защото всички сме много различни, както и децата ни, и няма да са полезни на всеки. При нас от гореспоменатите навици и особености на децата ми следва, че първо - нужно ни е легълце поне за едното дете, а ако искаме да ни е удобно и за другото. Второ - не заспиват навсякъде, тоест вечер можем да забравим ресторанти и т.н., трябва да се приберем вкъщи навреме за сън, а моите деца лягат рано - към 20:00. Същото важи и за следобедната дрямка освен ако не може да бъде направена в ергономичната раница. Тези са най-важните неща, с които се съобразяваме. Ако вие имате дете, което спи навсякъде – честито! Ако можете да съберете багаж на четиричленно семейство в един куфар – пак честито! Следващият списък не е за вас, аз искрено ви завиждам и ви съветвам да тръгвате на пътешествие веднага! Ако обичате да имате всичко под ръка, бебето/детето ви не заспива на плажа или в количката в ресторанта и се чудите искате ли да си причините пътуване с него – четете нататък, може да успея да ви навия! 

СПИСЪК с необходимото. Не всеки има нужда от такъв, но особено с две деца аз без него не мога. Забравяла съм всичките бодита на детето при пътуване зимата, това беше моментът, след който вече винаги имам списък. Започвам да си го правя 1-2 седмици по-рано, обръщам внимание на нещата, които ми трябват в ежедневието (и тези, без които бих могла да мина!). В последствие добавям/махам специфичните за дестинацията неща – например бански, шапки или пък зимни дрехи. И запазвам списъците, така че следващия път, когато тръгнем на зимна ваканция, да мога да си спестя мисловна дейност и директно да погледна какво ми е трябвало и да преработя малко според новите нужди на децата.

БАГАЖ. За мен е по-добре да съм подготвена за всички ситуации, вместо да ми трябва нещо и да го нямам. Да, това значи, че багажът ни е огромен. Ако трябва редуцирам възможно най-много моя и нямам по 2 аутфита за снимки всеки ден. Играчки не носим – обикновено С. има малка чантичка, в която има право да сложи каквото си поиска, но само толкова - последно беше пълна с книжки, тетрадка и флумастери. Шампоани, балсами и подобни гледам да купувам на място ако пътуването ни е повече от няколко дни. Памперси и детски храни също.

ПРЕСТОЙ. Вече винаги запазваме апартамент, защото ни е сложно ако делим всички една стая. Голямата не спи следобед, малката спи 2-3 часа и не виждам начин да накарам едно дете да пази абсолютна тишина, докато малката му сестра спи. Имало е случаи, когато голямата остава с един от нас навън на плаж например, но като цяло се стремим и тя да си почине дори и да не спи. Също като заспят вечер рано ние няма нужда да си шепнем в тъмното. И не на последно място да имаш кухня, когато пътуваш с деца, е много удобно.

СПАЛНЯ. При запазването на апартамент обръщаме голямо внимание на спалнята и дали 2 бебешки кошари се събират там. Доста спални са малки и понякога се оказва трудна задача, но винаги сме намирали подходящо място.

БЕБЕШКО ЛЕГЪЛЦЕ. Вече винаги носим поне едно бебешко легло с нас. Дори и в луксозен хотел. С повечето авиокомпании имате право на това безплатно. В колата все ще се намери място. Никога не знаете какво легълце ви чака – от такова в най-окаяно състояние (въпреки добър хотел!), до най-прекрасното и луксозното, но неподходящо за детето ви. Например в Маями носехме легълце само за бебето, а за С. букнахме такова. На място намерихме най-готиното бяло дървено легълце, в което 2-годишно дете никога няма да може да се събере (въпреки зададена възраст при букинг). За наш късмет имахме под ръка едно бебе, което се събираше и беше готово да смени леглото си с кака си. Друг проблем, на който се натъкнахме, е, че много хотели и апартаменти предлагат само по едно бебешко легълце в стая, независимо от размера на стаята. А някои Airbnb-та даже не предлагат (въпреки че изрично споменават, че децата са добре дошли). Но все пак имаме две деца и ще ни е сложно да делим легло всички заедно. Ако вашето дете обича да спи в леглото ви, нямате този проблем.

ПРИДВИЖВАНЕ. В зависимост от дестинацията често наемаме кола. Можете с нея да поръчате и столчета за деца според възрастта. Удобно е да имате такава ако планирате често да пътувате на по-големи разстояния като например до плажове, до забележителности извън града и т.н. Но не е задължителна изобщо, използвали сме много градски транспорт и влакове. По-рядко таксита, защото спонтанно няма как да се организира столче за детето, а на нас ни е важно децата винаги да са обезопасени. Още с избирането на дестинацията преценяме какво искаме да видим и какво ще правим и гледаме да запазим мястото за спане така, че да можем да се придвижваме предимно пеша.

ПРОГРАМА. Преди децата се опитвах да запълня всяка минута от пътуванията ни с нещо – забележителности, ресторанти, музеи, заведения... С децата не е толкова лесно, човек трябва да е гъвкав и спонтанен с планирането. Имаме горе-долу идея какво задължително искаме да видим ние, както и избираме неща за децата като интересни музеи, зоологически градини или други атракции. Например един музей за модерно изкуство е интересен само за нас, но децата могат да се разхождат/тичат/лазят из него и накрая всички са щастливи. А “детските” забележителности всъщност понякога се оказват и доста интересни - ако не бяха децата нямаше в Маями да отидем до Frost Museum of Science или в Гьотеборг в Universeum, които за нас в крайна сметка бяха точно толкова интересни, колкото и за тях. Винаги проучваме къде има детски площадки и в плана за деня планираме посещението на поне една (ако температурите позволяват). Но като цяло го караме по усет – ако децата са наспани и в добро настроение правим нещо, което няма да им хареса толкова, като по-дълъг преход с кола, защото повече биха го изтърпяли. Когато не са наспани или са в лошо настроение избираме лежерен ден на плажа или басейна. Научих се да приемам по-спокойно нещата, ако някое от тях пропусне сън, закъснеем за вечеря или пък ако аз не успея да видя нещо, което ми се е искало.

ПРИОРИТЕТИ. И все пак номер едно правило за приятно изкарване на ваканцията за мен е поставяне на нуждите на децата над нашите. Естествено правя компромиси, и е възможно в еднократни случаи да ги събудя малко по-рано, за да можем да идем някъде, или както вече споменах да закъснеят за сън/хранене, но ако един ден правим нещо заради нас, то на другия ден се съобразяваме изцяло с тях. Гледам да спазвам графиците им, защото и без това вече са на ново място (а в частност се борят и с последствията от нови часови зони). Особено бебетата обичат рутината и се опитвам поне да спазваме часовете за хранене и за спане, за да се чувстват спокойни. Незаменима помощ по отношение на спането винаги ми е била ергономичната раница, защото и двете спяха в нея и така можехме да съчетаем спането на детето с разглеждането на разни места, сядали сме да ядем със спящо дете в раницата и така нататък (обаче признавам в летните горещини не е най-приятното нещо нито за мен, нито за бебето). А вечер с ранното лягане можем да забравим хубавите ресторанти, но пък се научихме да поръчваме храна от готини места или вечеряме някъде рано с децата, а понякога си вземаме take-away.

ХРАНА. Тази точка е само за хора със злояди деца. Аз винаги нося нещо със себе си – например летях до Америка с 2 малки бурканчета от любимия зеленчуков дип за хляб на С., защото тя яде сандвич само ако е с него. Да, знам, загубена работа, но родителите на злояди деца вероятно ще ме разберат. И в такива моменти дишам и издишам и се пускам по течението – ако С. иска да яде една седмица само кисело мляко, овесена каша, банани и манго (случвало се е) –така да бъде! На друга ваканция пък яде предимно диня, мюсли и кебапчета (познайте къде). Стремя се да и дам възможно най-много пресни плодове и зеленчуци, но мога да жертвам 1-2 седмици и да и давам не чак толкова здравословна храна, за да си изкараме добре, да яде все пак нещо и да не се караме всеки ден. (Преди да ви отчаям – последната ваканция в България беше в един от топ моментите си и яде всичко – от кюфтенца от леща, до фритата, до киноа). Единственият малко по-сложен момент беше, когато започнахме захранването със С. и пътувахме – тя ядеше само пюрета и както можете да си представите не мъкнех със себе си пасатор (не, че не ми е минавало през главата). В такива моменти отново жертвам някои от възгледите си – няма нищо да му стане на детето, ако една седмица яде готови пюрета (а и сега има достатъчно голям избор на био такива без добавени захар, сол и други ненужни съставки). И в тази връзка - много е лесно да се пътува с дете, захранвано по метода ЗВБ. Във всеки ресторант ще се намери паста, сварен ориз или картофи, парченце хляб с масло, броколи или нещо подобно. Лесно е и да се купи просто един банан и да се връчи на детето - без готвене, без пасиране, без купички.

Пробив беше последното ни пътуване до Швеция, когато успяхме всеки обед и вечеря да ядем в заведение с децата. Тайната е да се ходи рано - обяд в 11, вечеря в 17-18. Така често заведенията точно отварят или все още не са пълни, което значи, че има място, че децата няма на кого да пречат и не на последно място, че храната ще дойде сравнително бързо. Истината е, че не съм намерила начин да вечерям с малки деца в много фенси или известни ресторанти, но като цяло те не са и място за деца. Това ми липсва, защото обожавам храната и е яко да успееш да посетиш ресторанти, за чиито ястия си слушал митове и легедни, но е малката и може би единствената жертва, която давам, за да пътувам с децата.

МЕДИКАМЕНТИ. Реших да включа и тази част, защото при последното ни пътуване до Америка малката ми дъщеря беше 3 дни с над 40 градуса температура. По принцип винаги нося медикаменти със себе си, но това, което ни се случи този път беше, че имах само Ибупрофен, който можех да давам на 8 часа, но тях достигаше 40 след 5-6 максимум. Не съм очаквала, че ще ми трябват антипиретици изобщо, затова не носех със себе си и парацетамол. Пратих баща и до аптеката да купи такъв, за да можем да сменяме на 4 часа, но той ми се обади объркан, че такова нещо там няма и не са го чували. Оказа се, че в Америка парацетамолът е известен само с другото си название Acetaminophen. В крайна сметка успяхме да го закупим. Така че моят съвет е да проучите добре имената на медикаментите от първа необходимост на местата, на които отивате, в случай, че забравите нещо в аптечката или ви потрябва нещо допълнително. Също внимавайте с дозата - концентрацията на парацетамол в американското лекарство беше различна от немското, но аз замалко да дам по инерция обичайната доза, която съм давала винаги досега. Видях навреме и си изчислих колко ми трябва, но обърнете внимание на това или следвайте указанията на опаковката. В аптечката си за деца по принцип слагам Фенистил гел, понякога Финестил капки, Ибупрофен, (вече и) Парацетамол, Дентинокс гел, капки за нос с активна съставка, както и физиологичен разтвор, нещо за дезинфекция на рани (в случая спрей), лепенки, пробиотик в случай на стомашни проблеми, Хидрасек. Децата ми нямат проблеми при пътуване с кола или друго превозно средство, затова нямаме нужда от подобни медикаменти, но са добра идея по принцип.

Грубо това са нещата, на които обръщаме внимание, за да успеем да осигурим приятно и спокойно прекарване на всички. Ако мога да ви дам един съвет – ако имате възможност ПЪТУВАЙТЕ! Където и да е. За децата е абсолютно безразлично дали ще е на другия край на света или в съседното село, а промяната се отразява добре на всички. Спомените ни от ваканциите ни са безценни за нас, децата винаги са щастливи, голямата вече сама пита дали няма да ходим на почивка и искрено се радва, когато планираме такава. Всеки път, когато пътуваме, и двете правят скок в развитието си, това съм го чела и при много други пътуващи родители. Не винаги е било лесно, но винаги си е заслужавало!

А ако ви е интересно как летим с деца, какво слагаме в ръчния багаж, как се спряваме с джетлага и други, вижте тук.

По темата пътуване с деца можете да прочетете и в Kifloblog като например тази статия за пътуване с малко бебе. А скоро и попаднах на този профил в Инстаграм, на една майка, която пътува супер смело из света с двете си момченца и искрено ме възхищава!

Вие пътувате ли с децата си? Споделете в коментарите, ще ми бъде интересно да прочета как вие планирате почивките си и какво е важно за вас!