Захранването – моите “правила” и ориентири
Както споменах в предния си пост относно захранването, схеми има много. Безкрайно много. Коя ще избере една майка е индивидуално и често проблем, защото всеки иска да направи най-доброто за детето си и всеки търси кое е то. Но когато изборът е голям и често противоречащ си, ситуацията става леко сложна.
И на мен ми беше сложно и реших да чета и чета и чета и дълбая. И след толкова четене и дълбаене просто се обърках още повече и в крайна сметка избрах за себе си няколко мои си правила, които ще спазвам, когато захранвам, независимо дали по метода ЗВБ или класически. Те не са обективни и общовалидни, а отговарят на моя начин на мислене и приоритети, както и на здравето на моите деца (нямаме алергии или други наследствени здравословни проблеми в семейството).
За да започна захранването чакам бебето да показва готовност за това. Не говоря да ме гледа какво ям и да посяга. Бебетата са любопитни и често използват устата си, за да изследват заобикалящата ги среда, а не, защото са решили, че непременно става за ядене или защото са готови да ядат твърда храна. За мен знаците на готовност са самостоятелно седене, стабилно държане на главата изправена (тези две са особено важни при ЗВБ!), изчезване на рефлекса за избутване с език и при ЗВБ възможност да вземе нещо в ръчичка и да го сложи само в устата си. В моя случай бях решила да кърмя пълни 6 месеца преди да започна захранването. При първата ми дъщеря знаците за готовност бяха вече на лице, докато втората започна да стои съвсем стабилно седнала към 6.5-7 месеца, което напълно изключва за мен ЗВБ като опция за самото начало.
И по двата начина въвеждах един нов продукт и чаках 2-3 дни, за да видя за реакция. В Инстаграм видях много примери за деца, захранени директно с овесена каша с чия и смляно ленено семе. Или пък зеленчукови палачинки с 5-6 зеленчука вътре. Така на мен би ми било трудно да установя коя храна предизвиква дискомфорт на детето (или пък алергия, каквато за наша радост досега нямаме). Докато С. като цяло нямаше проблеми с никакви храни, М. от рано си е с по-чувствително стомахче и по-дълго време храни като леща, грах, боб, гъби и карфиол и правеха проблеми. Това го знам само, защото въвеждах храните една по една.
Първи храни. Давах слабоалергенни и нежни към стомахчето – сладък картоф, морков, пащърнак, тиква, тиквичка, авокадо, банан, ориз бяха изборът ми за първи храни и с двете деца. Идеални са както в пюре, така и сварени или задушени на пара парченца за ЗВБ (без авокадото и банана, те се дават без топлинна обработка). След този първоначален период вече започвам малко по-свободно да захранвам с още плодове и зеленчуци, както и с храни от другите хранителни групи.
Месо и риба давам значително по-рано от повечето ми познати в България. Така е по немската схема и честно казано не намирам причина да не ги дам. Започвам с пуешко и пилешко и продължавам с риба и телешко. В началото давам много малки количества, защото бебешкият организъм се натоварва изключително много, когато трябва да преработва големи количества протеин.
Яйцето. И с двете деца първо въведох жълтък, а белтък по-късно. При С. беше даже след годинката, а при М. на около 10 месеца в печива. Честно казано и аз се чудя защо чаках толкова. Има безкрайно много схеми, в които на бебетата се предлага например бъркано цяло яйце още в първия месец на захранването. Като цяло в последните години се насърчава захранването с алергени в по-ранен етап на захранването именно с цел да се избегне алергия. Ако имам трето дете няма да чакам толкова дълго за цяло яйце.
Глутенът. Каква драма. Със С. бях чела книгата на Магдалена Пашова “По-здрави бебета” първо издание, където тя препоръчва да се дава дори след годинката. По други схеми пък имаше един единствен идеален прозорец - според една между 8-мия и 9-тия месец, според друга между 4-тия и 6-тия. А в Германия глутенът не е тема, често сред първите храни е пшениченият грис. Бях полудяла от притеснение и броях точно колко дни коя глутенова култура съм давала, реших да ги въведа по-късно, но все пак не прекалено късно (мисля се паднаха около 9-тия месец ако помня правилно). М. пък вече имаше точно обратните изследвания – в новото издание на книгата си дори Магдалена Пашова пишеше, че нищо не говори срещу въвеждането му още в първите месеци на захранването. В крайна сметка с М. следвах моя логика – захраних първо с няколко (не съм изреждала всички) безглутенови зърнени храни, като след това въведох глутенови без особен ред, просто гледам пшеницата да е последна, защото тя има най-високо съдържание на глутен. Дори не помня точно кога се е паднало в крайна сметка захранването с глутен.
Подправки. За мен няма по-идеално време от първите месеци на захранването за подправките, когато на бебетата им е интересно и са готови да опитват много нови неща. Обичам да слагам в храните на децата чесън, лук, магданоз, копър, червен пипер, малки количества черен пипер, риган, босилек, канела, ванилия, индийско орехче, кимион, джинджифил. Сигурно съм слагала и други, но тези използвам най-често. Естествено не започвам веднага с тях, не ги слагам в абсолютно всяко хранене, както и ги слагам в малки количества.
Захар и сол. В първата година избягвам всякаква захар, след това използвам подсладители като кленов сироп, нерафинирана захар, мед в малки количества. (Медът не се дава на деца под 1 година заради опасност от ботулизъм. Няма значение колко малко е количеството и дали е минало топлинна обработка). Рафинирана захар С. започна да яде по-често след втората си годинка покрай детската градина, покрай бабите си, защото вече сама може да си поиска и някой да не и откаже. Аз лично им давам рафинирана захар в ограничени количества по празници и за специални случаи, но не се вманиачавам след първата годинка. Ако сме някъде навън и опитат торта или сладкиш или сладолед нищо няма да им стане. Идеята е просто да не им готвя аз такива храни непрекъснато или пък всеки ден да се тъпчат с шоколади и вафли. Но и не искам непрекъснато да слушат колко вредно или “лошо” е да ядат определено нещо. Най-лесно решавам въпроса като просто нямам сладки неща вкъщи и ако ще ядем нещо такова, то е правено от мен и знам точно какво и колко съдържа.
Това са грубо моите ориентири в захранването и не претендирам да са правилните или най-добрите. Умишлено не са цитирани никакви източници на информацията, защото искам тази публикация наистина да се разбира просто като мнение. Поне при нас тези правила свършиха добра работа, но отново подчертавам, че в нашите семейства няма никакви алергии или други заболявания и съответно не съм имала причина да очаквам такива при децата и да бъда особено внимателна със захранването. Ако имате въпроси за захранването, моят съвет е да се информирате възможно най-добре с книги и Интернет и след това да потърсите мнението на педиатъра на детето ви и да задедете всичките си въпроси. Не всички педиатри са напълно в час с новите изследвания относно захранване, алергии и т.н., но все пак могат да ви ориентират, познавайки добре здравословното състояние на детето ви.