Западният бряг на Дания по време на пандемия
Защо и как се пътува по време на пандемия? Задавахме си този въпрос преди да се решим да отидем на ваканция в началото на юли и се чудихме изобщо дали да го правим. Факт е, че хората отново пътуват, животът все някога трябва да започне да се връща към някакво ново “нормално”, въпреки че (и точно защото) вирусът няма скоро да изчезне. Също е факт, че на мен ми е притеснено най-вече, защото нося отговорност за две малки деца. След 4 месеца изолация, в които едното ми дете не беше виждало вътрешността на магазин и бяхме на ресторант общо 2 пъти, просто всички имахме нужда от промяна и в крайна сметка решихме, че ще поемем рисковете, свързани с едно такова пътуване.
Защо точно Дания и защо точно тези места там?
Избрахме дестинацията по няколко критерия – да е достъпна с кола, защото не смея все още да летя отново с децата. Да има малък брой дневни нови случаи на заболели от коронавирус. Да не се изисква карантина нито при влизане в държавата, нито след като се върнем. Да дава възможност за прекарване на възможно най-много време сред природата, вместо сред хората, тоест да има красиви места с outdoorзанимания. И така реално много бързо Дания се очерта като единствената възможност за нас.
След като разгледахме какви забележителности, музеи и атракции можем да посетим, решихме, че ще ни е най-удобно на западния бряг на Дания. Наехме вила, за да имаме възможно най-малко допир с други хора. Нямаше много останали възможности, защото доста места бяха вече booked out или не работеха на пълен капацитет, така че в крайна сметка се оказахме в Landal Seawest точно до градчето Norre Nebel.
След това посетихме спонтанно Копенхаген, реших за него да пиша в отделна публикация, защото имам прекалено много да говоря за гастрономическата му сцена и заслужава своето собствено място.
Вилата и комплексът
Вилата ни - с 3 малки спални, баня, голяма дневна с кухненска част и стълба в дневната, водеща до платформа, на която имаше двоен матрак, място пред вилата с маса и столове
Вилата ни беше част от комплекс с много и различни по големина вили, който е предназначен предимно за семейства. По принцип не сме посещавали такива семейни места преди и в първия момент имахме нужда да се адаптираме. Избрахме самостоятелна вила (има и такива, залепени една за друга, но доколкото разбрахме заради пандемията в момента всъщност настаняват само в едната част, за да дистанцират гостите). Комплексът разполага с главна сграда с воден парк с две големи пързалки, един голям басейн с атракции, както и малък с топла вода за най-малките. Закрит детски център с много катерушки и пързалки, боулинг, два ресторанта и магазин с най-необходимите неща като вода, други напитки, козметика и тн. Отвън се намира голяма детска площадка, голям трамплин, баскетболно игрище, футболно игрище и ако не се лъжа видях и мини голф. Landal имат подобни комплекси на още места в Дания, Германия, Нидерландия, Австрия, Швейцария и други.
По принцип избягвахме атракциите в самия комплекс, за да не сме сред прекалено много хора (въпреки че за всяка част имаше максимален капацитет на позволени гости), не сме се хранили в ресторанта (вземахме понякога take-away)и гледахме да сме на външната детска площадка. Бяхме два пъти на басейн, за който трябваше да се запазва часови прозорец, защото силно ограничаваха броя на гостите, за да може да се спазва дистанция между тях и смея да кажа, че наистина беше доста добре организирано и доста празно за такова място.
Околностите
Ваканцията ни беше замислена като outdoor activities ваканция, в която да обикаляме с колата до различни близки места и да сме навън сред природата. Със сигурност е нужна кола, ако човек иска да се възползва максимално от околностите. Мястото не е идеално за ваканция на плажа с книга в ръка – най-малкото времето е изключително капризно, често вали за кратко, а ако не вали често има силен вятър (има и прекрасни топли слънчеви дни без вятър естетвено). Ние бяхме юли месец и градусите варираха междъ 15 и 20 (но ни казаха, че сме хванали студена седмица). От комплекса или на много други места, могат да се наемат колелета, с които да се обикаля по изключително живописни пътища из полета, покрай дюни и безкрайни плажове. До близкия плаж се стига за 5 минути с кола, като плажът е широк и дълъг, но в деня, в който ние го посетихме, духаше много силен вятър и много бързо се върнахме.
Hvide Sande
За любителите на водните спортове има много възможности за kite surfing, wind surfing и paddle boarding, особено на север от нашето градче – около Hvide Sande и като цяло целия Ringkobing Fjord. Hvide Sande беше и най-северното градче, което посетихме – особено около пристанището имаше много живот и приятни рибни ресторантчета. По пътя от Norre Nebel до там има супер пътеки за колоездачи, както и пътища за hiking,като ние няколко пъти спирахме, за да се разхождаме.
Blåvand & Tirpitz
Bunker Mules, Bland
Два пъти пътувахме и до Blåvand, което е прекалено туристическо градче за моя вкус, но пък за сметка на това има прекрасен дълъг плаж, на който човек буквално може да е сам в радиус от 30 метра по време на слънчев топъл ден. Фарът в Blåvand е най-западната сграда в Дания, а малко по-северно от него се намират бункерите магарета. Общо взето прекарахме един цял ден по плажа, децата си събираха мидички и камъни, разхождахме се, гледахме как хора пускат хвърчила, покатерихме се до един бункер с гледка над целия плаж. Може да се влиза и в сградата на фара с гледка от най-горната тераса, но се отказахме, защото имаше прекалено много хора, а маските в Дания не са задължителни (разбирайте – абсолютно никой не носи такива) и ни се стори рисковано.
Най-западната сграда в Дания - фарът в Blavand
По главната туристическа улица в Blavand има голямо разнообразие от ресторанти, кафета, магазини и малки пекарни или джелатерии, но честно казано специално за ресторантите не останах с впечатлението, че някой ще ме зашемети кулинарно. Ние пропуснахме отново заради многото хора и просто си взехме хотдог от най-празното място, което намерихме.
В Blåvand има и зоологическа градина, която решихме да не посетим. Не точно в Blåvand, но супер близо – в Tirpitz, се намира Blåvand Bunker Museum (или Tirpitz museum),който изглеждаше интересно в Интернет, но когато отидохме, видяхме маси от хора, уж намален капацитет, но беше изключително претъпкано и отново, тъй като там не се носят маски, се отказахме директно (за повечето места билети и резервации се правят предварително онлайн).
Esbjerg & Varde
Men at sea, Esbjerg
Esbjerg е най-голямото градче, което посетихме, най-вече заради големите статуи на хора до плажа – Men at Sea на Svend Wiig Hansen. Точно срещу тях се оказа морският музей Fisheries and Maritime Museum, който за наш късмет се оказа и доста празен в този ден. Вътре има няколко изложения, свързани с корабоплаването, както и аквариум. Разполага с ресторант, който беше от малкото места, в които спазват нормите на социално дистанциране изключително стриктно и масите имаха над 2 метра разстояние една от друга. Но естествено мястото, на която прекарахме най-много време, беше всъщност откритата детска площадка, която имаше няколко пързалки и трамплина и много хареса на децата.
През Varde минахме набързо, но беше сладко градче с красив площад и павирани улички с красиви цветни къщи и беше приятно за разходка.
Други места и занимания
Красивото на тази част на Дания е, че почти навсякъде те изненадва с нещо, Например ние карахме с колата и видяхме табелка “Кафе във ферма” и просто спряхме спонтанно, за да открием сладко кафене с домашни сладкиши, което се намираше във фермата на любезна двойка около 50-те години. Цялата градина на кафенето беше направена като детски рай с малки къщички, колелета и други играчки, а сладкишите се приготвят всеки ден пресни и със сезонни плодове. Предлагаха и бурканчета домашно сладко от боровинки, ревен и ягода, както и мед.
На няколко места можеха да се яздят коне, с колата мернахме и една поляна, пълна с малки алпака и табелка, която предлагаше разхода с алпака, но не спряхме.
Имаше и доста места, на които срещу заплащане човек може да отиде в огромно поле с ягоди и да си набере сам. Сигурна съм, че е имало и още много други интересни занимания, които даже не сме открили.
Legoland, Billund
Паркът е добре направен, но е интересен за малко по-големи деца – може би от 5 нагоре. Има много влакчета, водни атракции – някои по-екстремни, други спокойни, но за абсолютно всяка се чака на опашка. В контекста на пандемията капацитетът е намален – не само пускат общо по-малко хора в парка, но и за всяка атракция има въведени мерки – например на детската площадка за най-малките не пускаха повече от 30 човека (деца плюс родители), което значи, че хора чакаха на опашка по 30 минути, за да може детето им да се пусне два пъти по пързалка. Ние имахме късмет, когато дойдохме още нямаше опашка там.
Вратите на влакчетата например се дезинфекцират след всяка обиколка с хора, както и между две семейства трябва да има поне един празен ред. Това значи, че първо работят на половин капацитет, второ се забавят и заради дезинфекцията и се чака ужасно много. Ние в крайна сметка се качихме на едно влакче и една въртележка и никак не оправдахме високата цена на входа, но нито на децата нито на нас ни се чакаше по опашки. Всъщност възможност за прескачане на опашките на атракциите има – купува се бърз достъп за нещо като 100 евро на човек и се прескачат всички хора на всички опашки.
Има разнообразие от места за хранене, но и там се чака много, и предупредени си донесохме няколко неща, за да не се налага и там да се редим и да чакаме точно, когато децата са много гладни.
Като цяло не беше нашето място, вероятно защото по принцип не сме любители, а и децата ни са малки. Виждам защо би било интересно за по-големи деца и признавам, че относно мерки по време на пандемията, се бяха справили що-годе добре.
Какво не успяхме да посетим?
Заради честите валежи първите дни изгубихме ценно време и не стигнахме до Ribe – най-старият град в Дания, както и до Nationalpark Vadehavet. Принципно имахме и идея да пътуваме един ден до Aarhus, но след като спонтанно решихме да удължим пътуването с престой в Копенхаген се отказахме.
Добра дестинация ли е Дания (с деца)?
За мен западният бряг беше супер приятна изненада – очаквах да е красиво, но ме изненадаха всички занимания, които се предлагаха там. Определено е място за активни семейства – дали ще обикаляте пеша, с колелета, яздейки или ще сърфирате във водата – трябва да обичате да сте в движение и да правите нещо. Ако предпочитате спокойни почивки на плажа, то не е вашето място.
Финални мисли за пътуването по време на пандемия?
Няма да лъжа – пътуването поне за мен не е същото. Ежедневно мислехме и се съобразявахме с това дали на определено място има много хора, много неща трябва да се букват предварително, което отнема от спонтаността и понякога не е лесно за планиране с деца, които си сменят настроенията или са изморени. Избирахме почти винаги да се храним на маса навън, вместо вътре в заведението, за да намалим риска си, но реално в Landal се хранихме 90% във вилата като аз готвех илиизбирахме заведение, което не непременно изглежда супер вкусно, а просто е празно. Също гледахме да ходим по-рано – веднага като отворят за обяд или за много ранна вечеря, за да няма все още хора. Дезинфектанти имаше навсякъде – дори на маси около детските площадки, аз самата носех и дезинфекцирах ръце и маси постоянно. Приемам го като “новото нормално”, защото ми е ясно, че поне засега, а може би и никога, нещата няма да са съвсем както преди. Но същевременно ваканцията се отрази на всички ни изключително добре, имахме нужда, решихме, че рисковете са почти същите като да излезем някъде в Берлин и не съжаляваме, че отидохме, напротив. Пътуването е възможно, макар и различно.
* След ваканцията ни бяхме в социална изолация, защото в една от вилите в Landal е имало семейство, което ден след прибирането вкъщи е диагностицирано с коронавирус. Тъй като всеки е сам за себе си във вилата си и реално няма допир с другите (а ние не сме били и в ресторанта на комплекса, в който все пак масите са на разстояние една от друга) датските и немските здравни служби окачествиха риска като нисък и не изискваха изолация или карантина от никой от другите гости на мястото, включително и нас, но немските казаха, че ако сами решим да се изолираме социално (не строга карантина) в седмицата след като си тръгнахме от там (общо 12 дни) би било чудесно. И ние решихме да го направим, с което пак не съжаляваме за почивката си и ако върнем времето назад, бихме заминали отново.