Mrs. Robinson’s — PICKY EATER'S DIARY

Преди известно време, когато търсех нови ресторанти, които да изпробваме, ми дойде великата идея да погледна страницата на любимото си място за мисо и ферменти Mimi Ferments. Спомних си, че бяха отбелязали с кои ресторанти в Берлин работят и ми се стори идеален начин да намеря нови интересни места. Преминавайки през списъка, открих някои места, които съм посещавала, както и някои, които са ми вече в списъка с ресторанти за пробване, и в крайна сметка се спрях на Mrs. Robinson’s. Набързо погледнах менюто и видях, че имат amazake сладолед – амазаке е японска сладка напитка от ферментирал ориз, която ме запали по ферментите като цяло и която едно време много исках да си правя вкъщи. Е, още не съм я правила, но пък реших, че това е знак и трябва да посетя Mrs. Robinson’s възможно най-скоро.

И така преди седмица най-накрая се озовахме там (благодаря на мама, която ни беше на гости и ни гледа децата!). Мястото е малко, интериорът стилен и изчистен – бели стени, дървени маси, без кичозност и излишни декорации. Едната стена има етажерки с книги, сред които мернах любимата си The Noma Guide to Fermentation, която доста пасва на кулинарната концепция на мястото. Обслужването е страхотно, което е и благодарение на многобройния персонал. За такова малко място и при положение, че имаше само 4 заети маси, имаше и 3 сервитьорки. Всички бяха много мили и дори направиха на съпруга ми, който беше леко болен, чай, който изобщо не същестуваше в менюто. И както често се случва в заведения в Берлин – всъщност почти никой от персонала не говореше немски.

Всъщност Mrs. Robinson’s е дело на Samina Raza и Ben Zviel, който е и главният готвач и създател на менюто. Типично по берлински двамата се запознават в Berghain и в последствие отварят заедно този ресторант в началото на 2017-та. Първоначално звездите в менюто са bao buns и храната като цяло е малко по-casual, но след няколко месеца се променя и ресторантът се превръща в това, което е днес.

Самото меню е кратко и е сезонно – това, което виждате онлайн, не е напълно идентично с това, което ще видите в ресторанта. Концепцията на заведението е такава, че храната не се разделя на стартъри и апетайзъри, а всичко е обединено просто като храна, с 2-3 ястия, които ни бяха представени като основни. Учудих се, че имаше цели 4 десерта, което на фона на иначе краткото меню, е един доста богат избор.

Ние започнахме с домашния им хляб със сурово масло и препечено shio koji – японска подправка, която се приготвя с ориз, ферментирал с плесента koji, за която има малко повече инфо тук. Хлябът беше страхотно вкусен и както моят скъп съпруг (който намира моята мания за квасен хляб с големи шупли безумна, защото му падала Нутелата през дупките) отбеляза – шуплите му бяха малки, тоест не е задължително един хляб да има големи шупли, за да е вкусен (point taken!).

Продължихме с гриловани стриди със сос от печено пилешко и саке. Споменавала съм, че всъщност стридите не са моето нещо, но фактът, че бяха леко гриловани, ме накара да им дам още един шанс. Сосът беше доста вкусен, и въпреки че като цяло стридите не бяха лоши, все пак продължават да не са ми любими.

Хрупкав лук, сервиран с карамелизиран лук, сирене Pas de Rouge и грахово мисо

Следващото ястие беше хрупкав бял лук с карамелизиран лук, сирене Pas de Rouge и грахово мисо. Нямам думи да опиша колко вкусно беше! Заедно с него пристигнаха и шишчета от грилован на дървени въглища октопод със сланина от dry-aged телешко, сервирани с кисело мляко и червен пипер espellete. Сравнително по-тежко ястие от това с лука, но идеално за споделяне. Вкусовете и текстурите се комбинираха много успешно, а ароматът на пушено от грила придаваше готин завършек.

Шишчета от грилован октопод и телешка сланина, кисело мляко и червен пипер

При основните аз веднага се спрях на рибата, която се оказа и едно от най-вкусните неща, които някога съм яла! Грилован калкан, завит в зелената част на праз, сервиран с пилешка мазнина и лют бульон от кимчи. Нямам какво повече да кажа, освен, че беше страхотно!

Калкан, завит в праз с лют бульон от кимчи

Ако вечерта имаше нещо подобно на разочарование, то това беше другото основно, което представляваше свинско с хрупкава кожа, сервирано със салата с дресинг. Самото месо беше доста прошарено или даже предимно сланина, но тя се топеше в устата, тоест в никакъв случай неприятно, напротив – прекрасно месо! Но на фона на останалите комбинации от вкусове и текстури, сякаш това ястие беше най-слабо или скучно, макар и вкусно.

Десертите обаче бяха невероятни! Въпреки че имаше sourdough сладолед и вероятно точно него трябваше да си поръчам предвид манията ми по хляба с квас, все пак останах твърда и си поръчах сладоледа от амаказе и елда, заради който до голяма степен дойдох. Той беше сервиран с хрупкава елда, охладен чай от елда и масло от семките на мандарини и не останах разочарована. А съпругът ми си поръча сладкиш с бял шоколад, млечен сладолед, солени сливи и известното норвежко кафяво сирене, който също беше супер вкусен.

Сладолед от елда и амазаке с охладен чай от елда, хрупкава елда и масло от семките на мандарини

В заключение мога да кажа, че мястото е страхотно, но мисля не би се харесало на всеки. Ако обичате да готвите или да ядете ястия с ферментирали продукти и животински мазнини, то задължително го посетете. Ако нищо от това не ви звучи привличащо, то тогава пропуснете. Друг факт е, че порциите са малки, цените не са ниски и трябва да сте готови да дадете поне около 150 евро за вечеря за 2-ма с чаша вино ако наистина искате хубаво да опитате менюто.

Сладкиш с бял шоколад, млечен сладолед, сирене и солени сливи

Ценово Mrs. Robinson’s е среден клас за заведения в Берлин – апетайзъри/стартъри за около 13-17 евро, основните 21-26 евро, десертите започват от 12.

Става ли за деца?

Не. Още при резервацията беше упоменато, че заведението не приема гости под 6 години. Което напълно разбирам и въпреки наличието на 2 деца не се чувствам обидена или ощетена – не мисля, че и храната в менюто изобщо би се харесала на по-малки деца така или иначе.

За резервация, меню (ориентировъчно), работно време и адрес вижте тук.