Непопулярна дестинация - Чапъл Хил в Северна Каролина
Започвам да пиша тези редове с ясното съзнание, че е много малко вероятно някой, който ги прочете, някога да се озове където и да е в Северна Каролина. И е напълно разбираемо – ако не беше конференцията, която моят съпруг посещава всяка година там, никога нямаше да посетим Чапъл Хил. 5-те дни там обаче остават за мен най-впечатляващата част от нашето пътешествие до Америка тази година. Америка не е само мегаполисите като Ню Йорк, Маями, Лос Анджелис и т.н., Америка е много повече онази част между тях – с малките градчета в непопулярните за пътешествие щати. Контрастът между живота в Чапъл Хил и този в големите градове ме впечатли много и се чувствах сякаш усещам какъв е истинският живот на американците, а не онзи от филмите и сериалите като “Sex and the city”, “Friends” и прочие. И ако имате възможност с цялото си сърце ви препоръчвам някога да разгледате и някое по-малко градче, такива като Чапъл Хил, а вероятно и много по-забележителни или автентични и интересни, има безброй!
Северна Каролина е щат по източното крайбрежие на САЩ и е деветият по брой на населението. Столица на щата е Роли (Raleigh), а най-големият град е Шарлът (Charlotte), който се води и вторият най-важен банков център на Щатите след Ню Йорк. Втората най-голяма област в Северна Каролина е така нареченият Research Triangle – област, която се намира между три университета – North Carolina State University (в Роли), Duke University (в Дърам) и University of North Carolina in Chapel Hill в градчето Чапъл Хил, където всъщност бяхме ние. И въпреки, че е малко, градчето е едно от тези с най-голям процент на университетско-академично образование на населението и от там всъщност не е съвсем репрезентативно за по-голямата част от по-малките градове в по-провинциалните части на САЩ.
Самият Чапъл Хил е с население около 60 000 жители и има площ 55 квадратни километра. До него се стига най-лесно с полет до Raleigh-Durham International Airport. Директен полет от Берлин до там в някакъв момент имаше, но ние и миналата и тази година летяхме първо до Ню Йорк 8 часа, след което имахме 4 часа престой на летището и един кратък полет от час и половина до Роли-Дърам. От там наемаме кола и пътуваме около 20 минути до Чапъл Хил. Цялото нещо от излизането от вкъщи до влизането в хотелската стая ни отне и двете години точно 18 часа. Това си е едно сериозно начинание с две малки деца и няма да лъжа, че е особено лесно. За нас обаче имаше смисъл, защото, както писах в статията за летене с деца, е всъщност по-добрият вариант от разделяне на пътя на няколко части за няколко дни. Пристигаме много изморени в хотела в полунощ местно време или за децата 6 сутринта тяхно време. Преди това успяха да поспят 2-3 часа по време на полетите. Лягат в хотела и заспиват веднага и стават в едно нормално за ставане американско време и наистина успяват да си обърнат вътрешните часовници за 1-2 дни и да преборят джетлага, което е изключително бързо.
Самото градче е с доста интересно разпределение. Има една главна улица – Франклин Стрийт, която се води и център. Около нея и в близките и пресечки има много ресторанти, кафенета, барове, клубове и супермаркети. Доста близо се намира и кампусът на университета, така че е изпълнена с млади хора. По улиците около Франклин Стрийт са разпръснати и къщите на различните университетски общества като Sigma Sigma Sigma, Chi Omega и така нататък, точно като онези от филмите.
От Франклин Стрийт нататък градът бързо се разделя на малки островчета от къщи. Ако сте гледали “The Walking Dead” може да си представите как героите вървят из някаква гора и изведнъж пред тях изниква малко селище с 9-10 къщи. Точно така са разпръснати и къщите в Чапъл Хил. Случваше се да караме 5-10 минути с колата и да виждаме от двете страни само гора и изведнъж да се покажат няколко къщи. Понякога бяха наистина само 7-8, понякога приличаха на цяло малко градче от 400-500 къщи с малка църква, магазини и ресторанти, доста напомнящо на филма “The Truman Show”.
Това разпръсване обаче означава и, че животът е абсолютно немислим без кола. До големите магазини като Target, Best Buy, Walmart също се пътува с кола, защото се намираха горе-долу в нищото – не задължително далеч, но с до голяма степен лиспваща инфрастуктура, която да дава възможност да се стигне до тях като пешеходец. Ако е възможно пеша, то често се върви известно време по пътечка в непосредствена близост до магистрала или голяма главна улица – аз например така стигах от хотела ни до близкия Whole Foods. До близкия мол, който беше от типа strip mall също се стига само с кола. Видях 2-3 автобуса за 5 дни и останах с впечатлението, че градският транспорт не е особено развит.
Самият живот в Чапъл Хил ми се струваше изключително бавен и спокоен, може би, защото директно след това го сравних с Вашингтон и Ню Йорк. Всичко е зелено и чисто, хората са усмихнати и изключително дружелюбни, винаги имат време да спрат и да ти обяснят нещо, да помогнат с посоката или просто да коментират къдриците на децата ми и да им се усмихват.
Повечето хора извън центъра живеят в къщи – такива, каквито сме ги виждали по филмите – с бялата дървена веранда и няколко дървени люлеещи се стола на нея и гордо развяващо се американско знаме на покрива. В някои квартали обаче къщите ставаха все по-малки, верандите все по-голяма рядкост, а дървените люлеещи се столове се превръщаха в изпочупени пластмасови столове пред вратата. Ясно се усещаше разликата в стандарта на живот и финансовото състояние.
Какво правихме в Чапъл Хил и не умряхме ли от скука?
Всъщност идеята на престоя ни там беше да си дадем време да преживеем джетлага и да го караме спокойно първите няколко дни. Това значи, че не бързахме за никъде, не правихме нищо особено, освен да се наслаждаваме на хубавото време и на бавния живот, и нямахме програма. И двете години избираме умишлено хотел, който не е около Франклин Стрийт, а в по-крайна част на града, защото е много спокоен, с красива зелена поляна, басейн, срахотно мил персонал и най-вкусната доматена салса в бюфета за закуска. Все пак посетихме няколко места, които ни бяха интересни.
На първо място искам да спомена и, че в Чапъл Хил всъщност има няколко места, които са подходящи за туристи. Има две идеални за деца места – планетариумът Morehead Planetarium & Science Center, както и детския музей Kidzu Children’s Museum. За наше съжаление реновираха планетариума точно в седмицата, в която бяхме там, и не успяхме да го посетим. Детският музей също в крайна сметка не посетихме, защото децата избраха друг пред него. Друго интересно място там е и ботаническата градина, която се надявам ако се върнем пак там вече наистина да посетя, защото и се каня от миналата година, но някак не се вредих покрай многото детски площадки, а и температурите минаваха 35 градуса на слънце и дори и аз не бях сигурна, че искам дълга разходка навън.
Говорейки за детски площадки – това ни беше едно от главните занимания и обиколихме доста от тях. Това, значи, че понякога карахме 10-15 минути, за да стигнем до някоя определена, която сме си набелязали. Те от своя страна бяха супер добре поддържани, чисти, с много съоръжения за игра и за по-малки и за по-големи.
Интересно място, кеото посетихме, беше природонаучният музей в близкия по-голям град Дърам – Durham Life and Science Museum. Самият музей има и голям парк, разделен на няколко части – в търсене на динозаврите, в която има големи фигури на динозаври, голяма част с дълъг криволичещ мост, минаващ покрай дърветата, по който се стига до по-малките отделения с мечки, с лемури, с вълци, с езеро и лодки. Имаше и голяма сграда с насекоми. А в главната сграда на музея имаше разнообразни занимания за деца на теми като космоса, времето, математика и геометрични форми, човешкото тяло и други. По принцип научните музеи за деца са ни любими, особено защото за най-голям срам в Берлин няма такъв, и ги посещаваме винаги, когато ни се удаде възможност.
Другото ни главно занимание в Чапъл Хил беше да ядем. Една от първите ми спирки винаги е Whole Foods, където освен стандартните хранителни продукти могат да се закупят и готови готвени ястия и салати. Някои неща като бавно готвените меса с барбекю сосове и традиционните макарони със сирене са учудващо вкусни за верига супермаркети. Също така там лесно и безпроблемно мога да купя сравнително здравословна храна за децата.
Друго място, което непременно исках да посетя, защото миналата година не успях, беше Al’s Burger Shack. Писах в Инстаграм за него – според рейтингите в TripAdvisor бургерите там са първи в класацията за най-добър бургер в цяла Америка. Естествено любопитството ми и очакванията ми бяха големи и не бяха разочаровани – бургерът беше наистина вкусен, както и сладките картофи, за сметка на леко сухите пържени картофи.
И покрай няколкото ресторанта и кафенета, които посетихме, следващият, който залсужава да бъде специално споменат е Acme Carrboro. Acme отваря врати през 1998 и предлага традиционна за южните щати храна като пържено пиле, царевичен хляб (най-вкусният, сервиран с масло и захарен сироп), бавно готвени и пушени меса, макарони със сирене, лайм тарт, орехов сладкиш и други. Храната беше страхотна, обслужването също и вечерята там беше перфектният завършек на тази част от пътуването ни.
Ако сте чели до тук и още не ви е омръзнало, но се чудите кога ще видите или прочетете нещо съществено - иска ми се да мога да пресъздам с текст и снимки каква точно беше магията на Чапъл Хил, но не мога. Защото тя беше в спокойствието, в усмивките на хората, в наблюдаването на американския живот в малко градче, в нищоправенето и в простата наслада от прекараното време заедно без да бързаме за никъде и без да се борим с тълпи туристи за най-хубавата снимка. Защото ваканциите понякога могат да са и такива и пак да са прекрасни.